18 июн. 2013 г., 11:39

Грях 

  Поэзия » Другая
794 0 2

                                                                       

ГРЯХ

 

Живот, колко много си труден,
живот, как те обърках така?
Но страшното чак сега схванах,
че безвъзвратно те пропилях.
И другата грешка - да мислиш,
че все прав и честен си бил,
а тъй лъгал си сам себе си,
че други - не ти си грешил.
О, колко грях съм натрупала
като грамадата Цекова
и сега като същи Сизиф
опитвам да очистя пътеката.
Непоправима е грешката...
Обичта е много била.
Да. Това е вината ми.
Не е стигало само това.
Опитвах да нося товара им.
Аз да поемам вината им.
Макар да знаех за птичката,
дето сама избутва децата си.
И ето – сега в огледалото
не виждам рисувани образи.
А от моя остарял вече лик
нито пък следа от мечтаното.

 

© Николинка Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??