Грях
ГРЯХ
Живот, колко много си труден,
живот, как те обърках така?
Но страшното чак сега схванах,
че безвъзвратно те пропилях.
И другата грешка - да мислиш,
че все прав и честен си бил,
а тъй лъгал си сам себе си,
че други - не ти си грешил.
О, колко грях съм натрупала
като грамадата Цекова
и сега като същи Сизиф
опитвам да очистя пътеката.
Непоправима е грешката...
Обичта е много била.
Да. Това е вината ми.
Не е стигало само това.
Опитвах да нося товара им.
Аз да поемам вината им.
Макар да знаех за птичката,
дето сама избутва децата си.
И ето – сега в огледалото
не виждам рисувани образи.
А от моя остарял вече лик
нито пък следа от мечтаното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Русева Всички права запазени
