nikiruseva (Николинка Русева)
20 2
18.06.2013 г., 11:39 ч.

Грях 

  Поезия » Друга
891 0 2

                                                                       

ГРЯХ

 

Живот, колко много си труден,
живот, как те обърках така?
Но страшното чак сега схванах,
че безвъзвратно те пропилях.
И другата грешка - да мислиш,
че все прав и честен си бил,
а тъй лъгал си сам себе си,
че други - не ти си грешил.
О, колко грях съм натрупала
като грамадата Цекова
и сега като същи Сизиф
опитвам да очистя пътеката.
Непоправима е грешката...
Обичта е много била.
Да. Това е вината ми.
Не е стигало само това.
Опитвах да нося товара им.
Аз да поемам вината им.
Макар да знаех за птичката,
дето сама избутва децата си.
И ето – сега в огледалото
не виждам рисувани образи.
А от моя остарял вече лик
нито пък следа от мечтаното.

 

© Николинка Русева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??