Грънчар
Грънчар
Тази нощ осъзнах покрай тебе –
всъщност аз съм роден за грънчар.
Не живея с душица на дребен,
ни на някой мъж властен и стар.
Все живеех с една перспектива –
да извая от тебе сълза.
Щом те пипнах – ранена и дива,
под ръцете ми ти запълзя.
И размекна се – гъвкава глина.
Аз творях и рисувах с ръце.
Ни частица от теб не подминах.
Моделирах – парче по парче...
Както исках, така моделирах –
страст във тяло на фина жена.
Бях грънчар. И дори не съзирах.
как изваях сълза. Не една.
И запазих сълзите във мрака.
Във душевния скъсан хастар.
Днес дори Есента се разплака –
иска пак да съм твоят грънчар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
