bohem
71 184
8.10.2013 г., 22:02 ч.  

Грънчар 

  Поезия » Любовна
801 0 5

Грънчар

 

Тази нощ осъзнах покрай тебе –

всъщност аз съм роден за грънчар.

Не живея с душица на дребен,

ни на някой мъж властен и стар.

Все живеех с една перспектива –

да извая от тебе  сълза.

Щом те пипнах – ранена и дива,

под ръцете ми ти запълзя.

И размекна се – гъвкава глина.

Аз творях и рисувах  с ръце.

Ни частица от теб не подминах.

Моделирах – парче по парче...

Както исках, така моделирах –

страст във тяло на фина жена.

Бях грънчар. И дори не съзирах.

как изваях сълза. Не една.

И запазих сълзите във мрака.

Във душевния скъсан хастар.

Днес дори Есента се разплака –

иска пак да съм твоят грънчар.

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно! Христос Воскресе!
  • Наистина е страхотно!
    Поздравления!
  • Самото размекване на жената до гъвкава глина в ръцете на мъжа си е вече Поезия... Остава да се материализира под формата на стихове.
  • Колко е хубаво!
  • Впечатляващо стихотворение!
Предложения
: ??:??