9 нояб. 2025 г., 09:21

Лунен Купидон

183 0 2

Рукнаха порои

и калта отмиха.

В лунните покои

шепне вятър тихо.

 

Ха! Покой и вятър

кой е виждал? Чудо!

Куп стрелички мятам

с взор, припламващ лудо.

 

Див стрелец – сърцето.

Кой ще го улучи?

Вълци под небцето,

любовта ми – куче.


Второто ми стихотворение, което участва в конкурса "Поетични хоризонти на българката" 2025, организиран от РБ "Проф. Боян Пенев“ в Разград с партньорството на Община Разград, СБП и не спечели награда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Гурбетчия 🇧🇬

Ще ти спусна нежна вечер
над разцъфнали поля –
да не бродиш сам, далечен
из оврази, по била.
Ще ти ширна хоризонти – ...
189

Пролетни наречия 🇧🇬

Пясък по тротоара –
облак с небето се кара,
сякаш че то е виновно,
че ми е някак любовно.
Че ми е в поглед мъгливо, ...
204 2

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....