ГУЗНА СЪВЕСТ

2 июн. 2007 г., 22:08

Поэзия

1277 1 2

Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Обидена е моята душа.
Един кристал във мен се пръсна
на хиляди, мильони стъкълца.
И всяка мъничка частица,
заби се в моето сърце
и струйки топла кръв потичат,
и се събират в малко езерце.
А тази кръв след туй извира
в моите молещи очи,
сълзи оставят мокра диря
и всяка клетка в ад гори.
Лицето ми кат` бледата Луна
в сред облаци потъва...
Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Това е просто твоята вина,
единствената смислена причина,
която кара те да чувсваш мен така!

ГУЗНА СЪВЕСТ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения