2.06.2007 г., 22:08

ГУЗНА СЪВЕСТ

1.6K 1 2
Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Обидена е моята душа.
Един кристал във мен се пръсна
на хиляди, мильони стъкълца.
И всяка мъничка частица,
заби се в моето сърце
и струйки топла кръв потичат,
и се събират в малко езерце.
А тази кръв след туй извира
в моите молещи очи,
сълзи оставят мокра диря 
и всяка клетка в ад гори.
Лицето ми кат` бледата Луна
в сред облаци потъва...
Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Това е просто твоята вина,
единствената смислена причина,
която кара те да чувсваш мен така!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....