2.06.2007 г., 22:08

ГУЗНА СЪВЕСТ

1.6K 1 2
Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Обидена е моята душа.
Един кристал във мен се пръсна
на хиляди, мильони стъкълца.
И всяка мъничка частица,
заби се в моето сърце
и струйки топла кръв потичат,
и се събират в малко езерце.
А тази кръв след туй извира
в моите молещи очи,
сълзи оставят мокра диря 
и всяка клетка в ад гори.
Лицето ми кат` бледата Луна
в сред облаци потъва...
Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Това е просто твоята вина,
единствената смислена причина,
която кара те да чувсваш мен така!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...