2.06.2007 г., 22:08

ГУЗНА СЪВЕСТ

1.6K 1 2
Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Обидена е моята душа.
Един кристал във мен се пръсна
на хиляди, мильони стъкълца.
И всяка мъничка частица,
заби се в моето сърце
и струйки топла кръв потичат,
и се събират в малко езерце.
А тази кръв след туй извира
в моите молещи очи,
сълзи оставят мокра диря 
и всяка клетка в ад гори.
Лицето ми кат` бледата Луна
в сред облаци потъва...
Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Това е просто твоята вина,
единствената смислена причина,
която кара те да чувсваш мен така!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...