Jun 2, 2007, 10:08 PM

ГУЗНА СЪВЕСТ

  Poetry
1.6K 1 2
Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Обидена е моята душа.
Един кристал във мен се пръсна
на хиляди, мильони стъкълца.
И всяка мъничка частица,
заби се в моето сърце
и струйки топла кръв потичат,
и се събират в малко езерце.
А тази кръв след туй извира
в моите молещи очи,
сълзи оставят мокра диря 
и всяка клетка в ад гори.
Лицето ми кат` бледата Луна
в сред облаци потъва...
Да съм обидена ли?! Не!
Не съм сърдита даже...
Това е просто твоята вина,
единствената смислена причина,
която кара те да чувсваш мен така!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Невена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...