...гвоздеите на Иисус...
Аз влизам тихо във душите ви корави
и нося въгленче във шепи... Да ви сгрея.
От думите едва ли лошите Светци ще станат.
Светът разкалян е от подлост и измама.
Напразно се опитвам и Съдбата да гадая.
Защо човекът страда недоволен на Земята.
Дали Животът ни е подарен за назидание...
Разтърсен от греха, Светът дали наистина остава.
Навярно тук сме малки, дяволски светулки.
Достига ли свенливата набожност или Вяра.
За чистите неща говоря... Извиращи в цигулки.
...А гвоздеите на Иисус, ръждиви все така остават ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
