21.04.2022 г., 9:59 ч.

...гвоздеите на Иисус... 

  Поезия » Философска
665 4 7

 

Аз влизам тихо  във  душите ви корави

и нося въгленче във шепи... Да ви сгрея.

От думите  едва ли лошите Светци ще станат.

Светът разкалян  е от подлост и измама.

 

Напразно се опитвам  и Съдбата  да гадая.

Защо човекът страда  недоволен на Земята.

Дали Животът ни е подарен  за назидание...

Разтърсен от греха, Светът дали наистина  остава.

 

Навярно  тук сме  малки,  дяволски светулки.

Достига  ли свенливата набожност или Вяра.

За чистите неща говоря... Извиращи в цигулки.

...А гвоздеите на Иисус,  ръждиви все така остават ...

 

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета!
    Изпълвате сърцето ми с ТИХО щастие...
    Бъдете ВЛЮБЕНИ!
  • Извисяващ стих
  • Заглавието ме привлече...
    Не знам защо има толкова малко коментари за това хубаво произведение.
    Браво, Василена!
  • Благодаря ви за топлите, вдъхновяващи думи!
    Живейте в мир със себе си и бъдете благословени!
  • Хареса ми, има дълбок смисъл и истина, която го прави прекрасно!
  • Богата душевност и одухотворяващо чистосърдечие в творбата ти за провиждане в Бога и... ръждивата человеческа нравственост за към Апокалипсиса... Приветствам те, сърничке дива. Жизнено дивей!
  • Хареса ми, Василена. Поздравления!
Предложения
: ??:??