...гвоздеите на Иисус...
Аз влизам тихо във душите ви корави
и нося въгленче във шепи... Да ви сгрея.
От думите едва ли лошите Светци ще станат.
Светът разкалян е от подлост и измама.
Напразно се опитвам и Съдбата да гадая.
Защо човекът страда недоволен на Земята.
Дали Животът ни е подарен за назидание...
Разтърсен от греха, Светът дали наистина остава.
Навярно тук сме малки, дяволски светулки.
Достига ли свенливата набожност или Вяра.
За чистите неща говоря... Извиращи в цигулки.
...А гвоздеите на Иисус, ръждиви все така остават ...
© Василена Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Извисяващ стих
-
Заглавието ме привлече...
Не знам защо има толкова малко коментари за това хубаво произведение.
Браво, Василена! -
Благодаря ви за топлите, вдъхновяващи думи!
Живейте в мир със себе си и бъдете благословени! -
Хареса ми, има дълбок смисъл и истина, която го прави прекрасно!
-
Богата душевност и одухотворяващо чистосърдечие в творбата ти за провиждане в Бога и... ръждивата человеческа нравственост за към Апокалипсиса... Приветствам те, сърничке дива. Жизнено дивей!
-
Хареса ми, Василена. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Изпълвате сърцето ми с ТИХО щастие...
Бъдете ВЛЮБЕНИ!