Apr 21, 2022, 9:59 AM

...гвоздеите на Иисус...

1.2K 4 7

 

Аз влизам тихо  във  душите ви корави

и нося въгленче във шепи... Да ви сгрея.

От думите  едва ли лошите Светци ще станат.

Светът разкалян  е от подлост и измама.

 

Напразно се опитвам  и Съдбата  да гадая.

Защо човекът страда  недоволен на Земята.

Дали Животът ни е подарен  за назидание...

Разтърсен от греха, Светът дали наистина  остава.

 

Навярно  тук сме  малки,  дяволски светулки.

Достига  ли свенливата набожност или Вяра.

За чистите неща говоря... Извиращи в цигулки.

...А гвоздеите на Иисус,  ръждиви все така остават ...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...