Гъбарко
Мъничко човече странно
през гората ходи бавно.
Шапката му - гугла цяла,
а пък кожата му - бяла.
Малко на войник прилича,
но не може хич да тича,
че си няма то крачета
и едва-едва си крета.
Няма си дори ръчички,
но обичат си го всички,
че дъждец щом завали,
всички то ще приюти.
Май досещате се вече
как се казва туй човече.
Носи име звучно, ярко
и нарича се... Гъбарко
Николай Димов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Димов Все права защищены
