Мъничко човече странно
през гората ходи бавно.
Шапката му - гугла цяла,
а пък кожата му - бяла.
Малко на войник прилича,
но не може хич да тича,
че си няма то крачета
и едва-едва си крета.
Няма си дори ръчички,
но обичат си го всички,
че дъждец щом завали,
всички то ще приюти.
Май досещате се вече
как се казва туй човече.
Носи име звучно, ярко
и нарича се... Гъбарко
Николай Димов
© Николай Димов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
