13 янв. 2012 г., 12:31

Гълъбица

913 0 14



чуваш ли

как потрепват

и в тишината кристална

зовящо прозвънват

проблясват

като малки искрици

с бяла ефирност

небето изпълват

танцуват

в мечтателен транс

усмихнати

светли

леки и чисти

върху ни се сипят снежинки

и на дланите ни

като сълзици щастливи

заспиват

 

а там

в ръцете ми

гълъбица бяла

крила разтваря за полет

към теб

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чух... една снежинка ми го прошепна
  • тезиснежинкидолетяхаприменимистанаедногълъбицинотъжноибяло
    азиматагонипакантициклоникоитопрегръщатснажнотобатковотяло
  • Красив и нежен стих!
  • Е прекрасно! Толкова нежно.
  • И тук те намерих, ефирна!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...