13 янв. 2012 г., 12:31

Гълъбица

917 0 14



чуваш ли

как потрепват

и в тишината кристална

зовящо прозвънват

проблясват

като малки искрици

с бяла ефирност

небето изпълват

танцуват

в мечтателен транс

усмихнати

светли

леки и чисти

върху ни се сипят снежинки

и на дланите ни

като сълзици щастливи

заспиват

 

а там

в ръцете ми

гълъбица бяла

крила разтваря за полет

към теб

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чух... една снежинка ми го прошепна
  • тезиснежинкидолетяхаприменимистанаедногълъбицинотъжноибяло
    азиматагонипакантициклоникоитопрегръщатснажнотобатковотяло
  • Красив и нежен стих!
  • Е прекрасно! Толкова нежно.
  • И тук те намерих, ефирна!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...