Jan 13, 2012, 12:31 PM

Гълъбица

  Poetry
914 0 14



чуваш ли

как потрепват

и в тишината кристална

зовящо прозвънват

проблясват

като малки искрици

с бяла ефирност

небето изпълват

танцуват

в мечтателен транс

усмихнати

светли

леки и чисти

върху ни се сипят снежинки

и на дланите ни

като сълзици щастливи

заспиват

 

а там

в ръцете ми

гълъбица бяла

крила разтваря за полет

към теб

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чух... една снежинка ми го прошепна
  • тезиснежинкидолетяхаприменимистанаедногълъбицинотъжноибяло
    азиматагонипакантициклоникоитопрегръщатснажнотобатковотяло
  • Красив и нежен стих!
  • Е прекрасно! Толкова нежно.
  • И тук те намерих, ефирна!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...