Jan 13, 2012, 12:31 PM

Гълъбица

  Poetry
919 0 14



чуваш ли

как потрепват

и в тишината кристална

зовящо прозвънват

проблясват

като малки искрици

с бяла ефирност

небето изпълват

танцуват

в мечтателен транс

усмихнати

светли

леки и чисти

върху ни се сипят снежинки

и на дланите ни

като сълзици щастливи

заспиват

 

а там

в ръцете ми

гълъбица бяла

крила разтваря за полет

към теб

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чух... една снежинка ми го прошепна
  • тезиснежинкидолетяхаприменимистанаедногълъбицинотъжноибяло
    азиматагонипакантициклоникоитопрегръщатснажнотобатковотяло
  • Красив и нежен стих!
  • Е прекрасно! Толкова нежно.
  • И тук те намерих, ефирна!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...