13.01.2012 г., 12:31

Гълъбица

911 0 14



чуваш ли

как потрепват

и в тишината кристална

зовящо прозвънват

проблясват

като малки искрици

с бяла ефирност

небето изпълват

танцуват

в мечтателен транс

усмихнати

светли

леки и чисти

върху ни се сипят снежинки

и на дланите ни

като сълзици щастливи

заспиват

 

а там

в ръцете ми

гълъбица бяла

крила разтваря за полет

към теб

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чух... една снежинка ми го прошепна
  • тезиснежинкидолетяхаприменимистанаедногълъбицинотъжноибяло
    азиматагонипакантициклоникоитопрегръщатснажнотобатковотяло
  • Красив и нежен стих!
  • Е прекрасно! Толкова нежно.
  • И тук те намерих, ефирна!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...