22 дек. 2021 г., 01:06

Гърнето си намери похлупака

1.1K 5 12

 

 

Гърнето си намери похлупака,

гърнето похлупака си намери.

Доволно всички в кухнята затракаха,

че вече няма то да се чумери.

 

Да мрънка недоволно и да хленчи,

да хленчи недоволно и да мрънка.

Че в тази кухня ред ще има вече

и няма никой глупости да дрънка.

 

Над чайника издига се мъглица,

над чайника мъглица се издига.

- По- безполезно е от пукната паница

напусто вий за него врява вдигате.

 

Причината да спори все заразно,

причината заразно все да спори.

Е в туй, че то е постоянно празно

и с огън никога не се е борило.

 

Капакът всъщност, нищо не решава

капакът всъщност, не решава нищо.

Гърнето щом без работа остава

дори с капак пак клюките ще нищи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви.И бъдете здрави!
  • Интересно е!
  • Разкошно е, с чудесна хрумка, а това повторение между първия и втория стих на всеки куплет го прави много оригинално! Браво, Доче!👏😘
  • С гърне или без, въпросът винаги е бил в сеира, всъщност.
    Хареса ми постройката и мисълта ти
  • Гърнето си намери похлупака,
    че време е за капамата!
    Главата дОма знаем кой е,
    но без врата е за къде?
    Че ако схванат или крив вратът е,
    да видим таз глава тогава!
    Така и с похлупака -
    гърнето само е за красота -
    ненужна красота!

    Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...