10 июн. 2006 г., 12:14

х х х

1.8K 0 19

х х х

 

Ако решиш от мен да си отидеш,

на помощ нежността си ще повикам –

тя с паяжинни пръсти да обвие

очи и устни и ръце и гръд,

та да не можеш да намериш пътя.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и нежността не може да помогне,

на помощ мъката си ще повикам –

да те залее с океан от сълзи,

та да не можеш да намериш остров.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и мъката не може да помогне,

на помощ гордостта си ще повикам –

тя да отключи нощните врати,

но ти на прага ми да се обърнеш.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и не помогнат нежност, гордост, мъка,

тогава се пази от яростта ми -

с очи и с длани, с нокти и със зъби

за себе си ще пазя любовта ти.

 

Но няма да те дам на чужда обич.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Шишкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, тук нещата стават вече сериозни! Продължавам да чета назад, нищо, че не коментирам. Приятна есен, Анелия!
  • Грабна ме и завинаги спечели ме , Поветице. Прекрасна си. С обич.
  • Прекрасно! Нямам думи ! Грабна ме и ме отнесе!Поздрав!!!
  • Случайността ме доведе отново тук, да се насладя на този съвършен стих!
  • Всичко енаписано. Какво ли мога да напиша още? Мисля, че по-добро не би могло да бъде.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...