Jun 10, 2006, 12:14 PM

х х х

  Poetry
1.8K 0 19

х х х

 

Ако решиш от мен да си отидеш,

на помощ нежността си ще повикам –

тя с паяжинни пръсти да обвие

очи и устни и ръце и гръд,

та да не можеш да намериш пътя.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и нежността не може да помогне,

на помощ мъката си ще повикам –

да те залее с океан от сълзи,

та да не можеш да намериш остров.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и мъката не може да помогне,

на помощ гордостта си ще повикам –

тя да отключи нощните врати,

но ти на прага ми да се обърнеш.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и не помогнат нежност, гордост, мъка,

тогава се пази от яростта ми -

с очи и с длани, с нокти и със зъби

за себе си ще пазя любовта ти.

 

Но няма да те дам на чужда обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Шишкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, тук нещата стават вече сериозни! Продължавам да чета назад, нищо, че не коментирам. Приятна есен, Анелия!
  • Грабна ме и завинаги спечели ме , Поветице. Прекрасна си. С обич.
  • Прекрасно! Нямам думи ! Грабна ме и ме отнесе!Поздрав!!!
  • Случайността ме доведе отново тук, да се насладя на този съвършен стих!
  • Всичко енаписано. Какво ли мога да напиша още? Мисля, че по-добро не би могло да бъде.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...