10.06.2006 г., 12:14

х х х

1.8K 0 19

х х х

 

Ако решиш от мен да си отидеш,

на помощ нежността си ще повикам –

тя с паяжинни пръсти да обвие

очи и устни и ръце и гръд,

та да не можеш да намериш пътя.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и нежността не може да помогне,

на помощ мъката си ще повикам –

да те залее с океан от сълзи,

та да не можеш да намериш остров.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и мъката не може да помогне,

на помощ гордостта си ще повикам –

тя да отключи нощните врати,

но ти на прага ми да се обърнеш.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и не помогнат нежност, гордост, мъка,

тогава се пази от яростта ми -

с очи и с длани, с нокти и със зъби

за себе си ще пазя любовта ти.

 

Но няма да те дам на чужда обич.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анелия Шишкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, тук нещата стават вече сериозни! Продължавам да чета назад, нищо, че не коментирам. Приятна есен, Анелия!
  • Грабна ме и завинаги спечели ме , Поветице. Прекрасна си. С обич.
  • Прекрасно! Нямам думи ! Грабна ме и ме отнесе!Поздрав!!!
  • Случайността ме доведе отново тук, да се насладя на този съвършен стих!
  • Всичко енаписано. Какво ли мога да напиша още? Мисля, че по-добро не би могло да бъде.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...