10 jun 2006, 12:14

х х х

  Poesía
1.8K 0 19

х х х

 

Ако решиш от мен да си отидеш,

на помощ нежността си ще повикам –

тя с паяжинни пръсти да обвие

очи и устни и ръце и гръд,

та да не можеш да намериш пътя.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и нежността не може да помогне,

на помощ мъката си ще повикам –

да те залее с океан от сълзи,

та да не можеш да намериш остров.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и мъката не може да помогне,

на помощ гордостта си ще повикам –

тя да отключи нощните врати,

но ти на прага ми да се обърнеш.

 

Ако решиш от мен да си отидеш

и не помогнат нежност, гордост, мъка,

тогава се пази от яростта ми -

с очи и с длани, с нокти и със зъби

за себе си ще пазя любовта ти.

 

Но няма да те дам на чужда обич.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Шишкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, тук нещата стават вече сериозни! Продължавам да чета назад, нищо, че не коментирам. Приятна есен, Анелия!
  • Грабна ме и завинаги спечели ме , Поветице. Прекрасна си. С обич.
  • Прекрасно! Нямам думи ! Грабна ме и ме отнесе!Поздрав!!!
  • Случайността ме доведе отново тук, да се насладя на този съвършен стих!
  • Всичко енаписано. Какво ли мога да напиша още? Мисля, че по-добро не би могло да бъде.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...