9 нояб. 2010 г., 10:39

Х път

811 0 0

Тъпча меко с топли чехли

по изскочил, счупен прешлен.

Обещавам, ще боли, но малко,

обещавам, ще премина гладко.

Без болка, или пък за кратко.

 

Не ме гони, аз искам само

да почувстваш близостта, която

знаеш, че тежи приятно,

но ранява, ако се отдръпнеш рязко.

 

Не ме гони, аз тъпча нежно,

без чехли,

без ЧЕ и без ЛИ,

без съюзник,

Х е кръсто-Пътят ми - ТИ.

 

2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...