9 нояб. 2010 г., 10:39

Х път

807 0 0

Тъпча меко с топли чехли

по изскочил, счупен прешлен.

Обещавам, ще боли, но малко,

обещавам, ще премина гладко.

Без болка, или пък за кратко.

 

Не ме гони, аз искам само

да почувстваш близостта, която

знаеш, че тежи приятно,

но ранява, ако се отдръпнеш рязко.

 

Не ме гони, аз тъпча нежно,

без чехли,

без ЧЕ и без ЛИ,

без съюзник,

Х е кръсто-Пътят ми - ТИ.

 

2010г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Невена Григорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...