Х път

Poetry

805 0 0

Тъпча меко с топли чехли

по изскочил, счупен прешлен.

Обещавам, ще боли, но малко,

обещавам, ще премина гладко.

Без болка, или пък за кратко.

Не ме гони, аз искам само

да почувстваш близостта, която

знаеш, че тежи приятно,

но ранява, ако се отдръпнеш рязко.

Не ме гони, аз тъпча нежно,

без чехли,

без ЧЕ и без ЛИ,

без съюзник,

Х е кръсто-Пътят ми - ТИ.

2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0