9.11.2010 г., 10:39

Х път

806 0 0

Тъпча меко с топли чехли

по изскочил, счупен прешлен.

Обещавам, ще боли, но малко,

обещавам, ще премина гладко.

Без болка, или пък за кратко.

 

Не ме гони, аз искам само

да почувстваш близостта, която

знаеш, че тежи приятно,

но ранява, ако се отдръпнеш рязко.

 

Не ме гони, аз тъпча нежно,

без чехли,

без ЧЕ и без ЛИ,

без съюзник,

Х е кръсто-Пътят ми - ТИ.

 

2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...