31 мар. 2024 г., 19:30

Hа парсек - два от тук

537 1 0

В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.

Стотина ли възглавници да сложа?
Дано вулгарността да заглушат,
или самичка да си тегля ножа?
Не бях, не съм... не искам в този свят!

И пошлостта, и чалгата, и кичът,
владее простотията навред,
и само мъртви звуци коленичат,
в душата на наивния поет.

Вземете си го времето проклето!
Войните и глада, и всеки звук,
аз тръгвам бавно. Някъде, където,
ще съм поне на парсек - два от тук!

 

https://youtu.be/kG0BIOgl-aQ?si=EmZZ6QWUXic_zYKb

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...