Hа парсек - два от тук
В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа?
Дано вулгарността да заглушат,
или самичка да си тегля ножа?
Не бях, не съм... не искам в този свят!
И пошлостта, и чалгата, и кичът,
владее простотията навред,
и само мъртви звуци коленичат,
в душата на наивния поет.
Вземете си го времето проклето!
Войните и глада, и всеки звук,
аз тръгвам бавно. Някъде, където,
ще съм поне на парсек - два от тук!
https://youtu.be/kG0BIOgl-aQ?si=EmZZ6QWUXic_zYKb
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
