Hай-тъжните ви дни да засияят
Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда,
а тя самата всички амнистира.
Присъдите ѝ пред нозете си редя
и път изграждам светъл – към Всемира.
Когато дойде време, как ли и къде?
Да се смири – дошъл е значи краят,
звездите до една за вас ще окраде –
най-тъжните ви дни да засияят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
