Каква е тази моя птичата душа?
Магия носи – скрита и от мене,
дори плътта да падне на колѐне,
с бял стих и две-три ноти я теша.
Объркана изглежда, плаха пред съда,
а тя самата всички амнистира.
Присъдите ѝ пред нозете си редя
и път изграждам светъл – към Всемира.
Когато дойде време, как ли и къде?
Да се смири – дошъл е значи краят,
звездите до една за вас ще окраде –
най-тъжните ви дни да засияят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
