26 июн. 2009 г., 12:31

Хайку (разходка в дъжда)

907 0 12

Ливада горска,
толкова тайни скрила,
пред нас се откри.

 

                                      Навесът скалист
                                      подслони любовта ни.
                                     А навън вали.

 

Окъпан от дъжд,
стар храст клони разпери.
Вода и живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Веси, благодаря ти за чудесното послание! Прегръдка и за теб.
    Петър, радвам се, че се отби.
    Поздрави!
  • !!!
  • Две капки дъжд
    се срещнаха снощи.
    Щастливо се сляха.
    Корито си издълбаха.
    Потекоха пълноводно -
    в море се превърнаха
    щастливо прегърнати.

    Две капки само.
    А колко са силни.
    И колко са раждащи...

    Прегръдка!


  • Караман, Нели, Петя, благодаря ви! Поздрави и много усмивки
  • Дъжд да оплоди земята...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...