9 нояб. 2007 г., 15:58

Happy end

1.3K 0 2

Не мога вече да се лъжа,

не ме обичаш, а просто се преструваш!

Не ще да вярвам вече на красиви думи,

аз вече зная, когато човекът обича,

той живота си дава за другия,

а ти ми даваш само думи,

напразни обещания, след които боли.

А така мечтаех завинаги живота с теб да споделя,

от приказките ти аз бях заслепена!

Ти получи моето тяло и вече си друг,

студен и безразличен от сълзите във моите очи,

красивият ми свят се разпадна,

свят сътворен от твоите лъжи,

а аз красиво бях го подредила - за теб и мен.... за нас...

Сега разбирам - няма "нас", щастливият финал е само в приказките,

в живота няма "HAPPY END".

Аз оставам тук - разпиления си свят да се опитам да събера!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо ли в момента и аз се чувствам така?! Искало ли ти се е някога живота ти да има щастлив край ,както в някой филм,намирала ли си себе си в героините от филмите,в техните действия,техните жестове,техните мечти. Браво! Много добро произведение! Поздрави!
  • Така е вживота няма наистина хепиенд защото той се случва само в холивудските филми.То и това му е интересното на живота че е жив а хепиенда е мъртва работа ,желание за запазване на нещо т.е никакво движение -блато.А живота е река и не знаеш ой те чака на следващият завой.Успех.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...