9.11.2007 г., 15:58

Happy end

1.3K 0 2

Не мога вече да се лъжа,

не ме обичаш, а просто се преструваш!

Не ще да вярвам вече на красиви думи,

аз вече зная, когато човекът обича,

той живота си дава за другия,

а ти ми даваш само думи,

напразни обещания, след които боли.

А така мечтаех завинаги живота с теб да споделя,

от приказките ти аз бях заслепена!

Ти получи моето тяло и вече си друг,

студен и безразличен от сълзите във моите очи,

красивият ми свят се разпадна,

свят сътворен от твоите лъжи,

а аз красиво бях го подредила - за теб и мен.... за нас...

Сега разбирам - няма "нас", щастливият финал е само в приказките,

в живота няма "HAPPY END".

Аз оставам тук - разпиления си свят да се опитам да събера!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо ли в момента и аз се чувствам така?! Искало ли ти се е някога живота ти да има щастлив край ,както в някой филм,намирала ли си себе си в героините от филмите,в техните действия,техните жестове,техните мечти. Браво! Много добро произведение! Поздрави!
  • Така е вживота няма наистина хепиенд защото той се случва само в холивудските филми.То и това му е интересното на живота че е жив а хепиенда е мъртва работа ,желание за запазване на нещо т.е никакво движение -блато.А живота е река и не знаеш ой те чака на следващият завой.Успех.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...