Хартиено сърце
На А.
Преди години образa ти запечатал,
пръстът е на някой любител фотограф.
И снимката до днес е на стената,
бавно пожълтява и събира прах.
А на мене само ми остава
да я разглеждам всеки ден.
И докато всичко друго остарява,
твоят образ си стои непроменен.
Усмивката ти вечно ще е там,
и стаята ми тя ще осветява.
Няма да ме изоставиш, знам,
защото любовта по снимките остава.
(въздъх)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Костов Все права защищены