Хартиено сърце
На А.
Преди години образa ти запечатал,
пръстът е на някой любител фотограф.
И снимката до днес е на стената,
бавно пожълтява и събира прах.
А на мене само ми остава
да я разглеждам всеки ден.
И докато всичко друго остарява,
твоят образ си стои непроменен.
Усмивката ти вечно ще е там,
и стаята ми тя ще осветява.
Няма да ме изоставиш, знам,
защото любовта по снимките остава.
(въздъх)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Костов Всички права запазени
