Jun 12, 2010, 11:02 AM

Хартиено сърце

  Poetry
1.7K 0 6

На А.

 

Преди години образa ти запечатал,

пръстът е на някой любител фотограф.

И снимката до днес е на стената,

бавно пожълтява и събира прах.

 

А на мене само ми остава

да я разглеждам всеки ден.

И докато всичко друго остарява,

твоят образ си стои непроменен.

 

Усмивката ти вечно ще е там,

и стаята ми тя ще осветява.

Няма да ме изоставиш, знам,

защото любовта по снимките остава.

 

(въздъх)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...