На А.
Преди години образa ти запечатал,
пръстът е на някой любител фотограф.
И снимката до днес е на стената,
бавно пожълтява и събира прах.
А на мене само ми остава
да я разглеждам всеки ден.
И докато всичко друго остарява,
твоят образ си стои непроменен.
Усмивката ти вечно ще е там,
и стаята ми тя ще осветява.
Няма да ме изоставиш, знам,
защото любовта по снимките остава.
(въздъх)
© Михаил Костов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
