25 авг. 2020 г., 09:50  

Hello, September!

1.5K 9 37

Септември чукна на прозореца 

и превъзбуди ветровете. 

Като ужилени подскочиха 

безброй отръскани поети. 

 

Наостриха моливи,  листи,

качиха си адреналина. 

Един изтънчен прозаик 

си купи пишеща машина. 

 

И полетяха рими, брате –

червени,  жълти, осланени!

Щурмуваха гората с рев.

Нацепиха я от поеми. 

 

Хвърчаха дюли,  чушкопеци, 

листа,  чадъри и депресии. 

Обезводниха се от рев

с посрещането на септември. 

 

Качулеха се по дърветата, 

висяха смело  от балконите. 

Напъдиха по живо здраво

пернáтите певци от клоните. 

 

Един, пък, тръшна се възгол 

да търси муза сред полето.

Три дни го чакаха да стане, 

че да ожънат слънчогледа. 

 

Това е, братя! Тежка мъка!

Обрулени перчеми. Есен. 

Сълзи и химни погребални. 

Чувствителност на  ента степен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иво, есента и аз я обичам, но като ме боде тоя пусти сарказъм😄 Има си и хубавата страна. Тук си, говорим!

    Безжичен, в антиквариатите сигурно се намира. И струва сума ти и пари, такава реликва! А той е изтънчен. Положил я е на масивното бюро, до тежкия пепелник. На листа отгоре, с най-трагичното черно е написал "Есенно"...И, след като от сутринта е вгорчил живота на жената, децата, котката и петуниите в двора, може спокойно да седне и допише творбата си. Не го жали хич
    Петър, коментарите струват немалко, а на мен всичко ми е на майтап. Но ти виждаш, де😉 Освен това усещам как October опасно ме доближава 😄
  • Не смогвам вече да чета коментариите, но пък е хубаво хумористичното! 😊👍
  • Много се забавлявах. Само един въпрос не ми дава мира: Абе откъде ще намери той пишеща машина? Има, ама са древни ценности - не му е лесна работата на тоя... Явно или е претенциозен, или все още е далеч от технологиите... Е, тогава да пише на ръка (ръкописно, де)... Та това ми е въпросът. И много го съжалих изтънчения прозаик...
  • Есента е плодородна и щедра към онези, които не се крият от нея в бетона ... Тя е моето лято ... Обичам я! Обичам и зрелите праскови ... )))
  • Пък за зимата какво чудо ще бъдееее.... 🤪
    Дани, Георги, на първи ред сме, кой като нас 😄

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....