Hello, September!
Септември чукна на прозореца
и превъзбуди ветровете.
Като ужилени подскочиха
безброй отръскани поети.
Наостриха моливи, листи,
качиха си адреналина.
Един изтънчен прозаик
си купи пишеща машина.
И полетяха рими, брате –
червени, жълти, осланени!
Щурмуваха гората с рев.
Нацепиха я от поеми.
Хвърчаха дюли, чушкопеци,
листа, чадъри и депресии.
Обезводниха се от рев
с посрещането на септември.
Качулеха се по дърветата,
висяха смело от балконите.
Напъдиха по живо здраво
пернáтите певци от клоните.
Един, пък, тръшна се възгол
да търси муза сред полето.
Три дни го чакаха да стане,
че да ожънат слънчогледа.
Това е, братя! Тежка мъка!
Обрулени перчеми. Есен.
Сълзи и химни погребални.
Чувствителност на ента степен!
© Ирина Колева All rights reserved.
