Aug 25, 2020, 9:50 AM
Hello, September!
Септември чукна на прозореца
и превъзбуди ветровете.
Като ужилени подскочиха
безброй отръскани поети.
Наостриха моливи, листи,
качиха си адреналина.
Един изтънчен прозаик
си купи пишеща машина.
И полетяха рими, брате –
червени, жълти, осланени!
Щурмуваха гората с рев.
Нацепиха я от поеми.
Хвърчаха дюли, чушкопеци,
листа, чадъри и депресии.
Обезводниха се от рев
с посрещането на септември.
Качулеха се по дърветата,
висяха смело от балконите.
Напъдиха по живо здраво
пернáтите певци от клоните.
Един, пък, тръшна се възгол
да търси муза сред полето.
Три дни го чакаха да стане,
че да ожънат слънчогледа.
Това е, братя! Тежка мъка!
Обрулени перчеми. Есен.
Сълзи и химни погребални.
Чувствителност на ента степен!
© Ирина Колева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Не смогвам вече да чета коментариите, но пък е хубаво хумористичното! 😊👍
-
Много се забавлявах. Само един въпрос не ми дава мира: Абе откъде ще намери той пишеща машина? Има, ама са древни ценности - не му е лесна работата на тоя... Явно или е претенциозен, или все още е далеч от технологиите... Е, тогава да пише на ръка (ръкописно, де)... Та това ми е въпросът. И много го съжалих изтънчения прозаик...
-
Есента е плодородна и щедра към онези, които не се крият от нея в бетона ... Тя е моето лято ... Обичам я! Обичам и зрелите праскови ... )))
-
Пък за зимата какво чудо ще бъдееее.... 🤪
Дани, Георги, на първи ред сме, кой като нас 😄 -
Ми, как да не обикне човек есента сред такива живи фурии 😄
-
Трагедии 😊🤪😊
Есенни и пуйетични 😋
Поздравявам те. -
Ирен❤
За есента ще се върна.
Аз изсънувах моето лято.
Много силно прегръщах и обичах,
но това при мен е константа.
Сега ще го сгъна
като "кърпичка, новичка, бяла"
Имам много горещи лета, отлежаващи в скрина ми.
И още много такива очаквам. -
И в тази олелия цветна,
Ирина се препичаше на плажа
С копринен шал се бе наметнала,
И на брега се наслаждаваше.
Поетите объркани препираха
Есента от утре да посрещат.
Е, вярно… някои цветя умираха…
Но лятото все още беше тук
и предлагаше коктейл от спрайт и мента.
-
Пролет, пролет, Веско, ама като свършек на света го докарваме 😀
Благодаря ти 🍁 -
Аплодисменти!!! А някой беше казал: " Есента е пролетта на зимата" Ире.... Брависимо и от мен!!! -
Стойчо, Мари, нека да има заряд, зарядно, заря и още нещо, както казва Рени от по-долу цитирания филм😉 Гуш от мен, хора, опната на един самотен плаж, междувпрочем🥰 🌊🐚🐠
Наде, а ти се натъкна на един друг, още по-сдухан. Пак Овен, ноооо....това между нас си. Май не ни е месец 😉
Гушкам те. Минава, да знаеш💓 -
Направо ми иде да те нацелувам, Целувчице! Сълзи ми потекоха от смях - творбата ти, коментарите...Бог да те поживи, разсмя един много сдухан Овен!
-
Радвам се, Майче! Обичам да се закачам....понякога 😀💗
-
Леле, каква поетична септемврийска вихрушка ме чакала тук!🤣 Толкова е хубаво, нетрадиционно и притегателно!
Прегръщам те с грейнали очи, Ирка!😃💕💞👏🌹 -
Ха-ха-ха! Много сладки коментари съзирам тук!
И това "ма" ми звучи по призвание интимно, но и някак озъбено, сиреч;и ний на изток от рая имаме позиция!
Много ми допада този емоционален заряд!🤝😂🤗 -
Изкефих се на макс, Кисче!
-
"Ааа, не! Аз да не съм Лайза Минели!"
Краси, смея се от сърце😁 Чувствителност мувствителност, мноу важно!
Поздрав и на теб 🌞 -
Колко мъка има по тоя свят.. кавички да слагам ли. Замирисва на лютеница, царска туршия и комсомолска бригада. А вие Ирина защо така с чувствителността "Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так!" Поздрави!
-
Навярно още е лято, Ники. Щом маранята лепне по миглите ми, щом къпиновото трънче се закача с подгъва на роклята ми и камъните, върху които сядам парят. А твоето вдъхновение го направи още по-магично, благодаря ти🌅
Ааа, ще излезеш от готините зодии, Стойчо😉 Октомври е хубав. Особено на юг. Обичам го.
Обикновено се самоиро/низирам, но понякога се вдъхновявам и от въздуха 😀
Благодаря ти, Светле! -
Много е ценно да умеем да се иронизираме, хубав шарж си ни нащриховала.😶
-
Не исках да ви изненадам ,просто съм роден през октомври!
Но, не съм матрос от крайцера "Аврора"!😂
Конкретно за написаното от теб, Ирина, много е актуално...
Специални поздрави,Ирина! -
Ники, Как си описал морето! "Морето не говори, мълчи, бурно е- не вярва, на лотусни звезди и удавници без ризи" - тъжно е, че ние си вярваме дори и без ризи...
-
Още е лято с черноморски алвеоли, мидени стада и пурпурни миди!
Онези облаци с ягодов меланж и оранжеви следобеди, сламени облаци и сини капели!
Морето не говори, мълчи, бурно е- не вярва, на лотусни звезди и удавници без ризи.
Морето не говори, шепти, бурно е - не вярва на луната и сребърни й остри вилици като лъчи.
Слънчогледите следят магистралата на слънце, стършелите не помнят имена, в прашец заспиват и онзи вятър на Покахонтас...
Съвсем по Бодлер и Карол-Лятото е още живо, Алиса води ни в ален свят, на рози и Малък принц.
Съвсем по Дали и Пикасо-Лятото е само огледало, обърната, суха есен, в клоните си приютила само празни птици.
Лято е живо в косите, в златните плитки на Рапунцел, в глухарчените тичинки и онзи блус на сини, сини кадилаци....
Поздрави, Иринка🍀🍀🍀🔥🔥🔥👀👀👀 -
за млеконадоя и пороя,
за пчеличките и птичките,
за меда и мечката,
за камъчето и пътечката,
за облака и вятъра,
за чалгата и рапъра,
за шута и театъра,
за дъното на чашата
и истината нашата,
за светли изгреви
и позлатени залези,
за шии лебедови
и лебедови песни,
самотни пристани,
сърца разбити,
обречени любови,
отрови недопити...
Ромеовци и Жулиети -
светът е пълен
с поетеси и поети! -
Ивъх, Стойчо! Изкара ми ангелите 😱🤗
Пепи, пак че ДКМС, ВЛКСМ и ДПО дадоха фира, че бая бяхме раклатили вишната там 🤭 -
Пепи, ами за луната, за цъфтежа на вишните, за фуража на животните, за мутрите, за мухлите, за ВНЛ, за НЛО, за БДС ....
Баш не си е лесно 😀
Христо, една все още лятна усмивка от мен, щото послееее...September, братче 🌞
Дейка, той е далеч, но аз съм близо 🤩 -
Hay,I'am October!💔🤗
-
Hello Kiss!
Аааа, не! Още е лято...Септември е далече, мноооогооо далече -
Леко се чете, много се казва! Добро е!
-
Ревем за зимата, че била красива, а си отива...
После за пролетта, че всичко оживява...
За знойното лятото от жега и страсти...
За есента меланхолична и шарения листопад...
Не е лесно поет да си! -
Анджек, Пепи! Чак моята душа подгизна и тя 😀
Оф, Генек, и аз съм на плажа, ама не се чета, та затова 🤭
Блу, и смях има, не е чак толкова тежко. Само не хващай гората, че е пренаселена 😁
Хелоу ви, народе! -
Уф, чудя се къде да се тръшна и аз, че отпуската ми свърши
-
Ех, че бързаш...
Още е топъл август и четем хубавите ти стихове на плажа. -
Като в ония романтично-ревливи любовни романи, в които времето е в синхрон с душевните преживявания на героите "навън вали, и в душата ѝ вали...", "Зимата беше сковала всичко от студ, и душата ѝ..." и т.н.
Поздравления! -
Ааа, Дени, аз съм само страничен наблюдател 😉🥰
Пълен апокалипсис, Бри 🤭 -
Лудетина. :D
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Безжичен, в антиквариатите сигурно се намира. И струва сума ти и пари, такава реликва! А той е изтънчен. Положил я е на масивното бюро, до тежкия пепелник. На листа отгоре, с най-трагичното черно е написал "Есенно"...И, след като от сутринта е вгорчил живота на жената, децата, котката и петуниите в двора, може спокойно да седне и допише творбата си. Не го жали хич
Петър, коментарите струват немалко, а на мен всичко ми е на майтап. Но ти виждаш, де😉 Освен това усещам как October опасно ме доближава 😄