27 дек. 2011 г., 22:23

Химичката

1.1K 0 0

Русимова влиза

и акъла ми излиза.

Още от вратата

ме вдига на дъската.

Дневника отваря -

устата ми затваря.

- Няма да говоря!

- Двойката е твоя!

Сядам аз на място,

а тя ме фиксира бясно.

Химия и химикали

необятни, многократни.

Във главата ни е каша,

а вината все е наша.

А вдигне ли те на дъската

- горко ти на душата.

Въртиш се и пъшкаш -

все нещо ще объркаш.

Ето, вече си загазил

- гледа те с усмивка.

Дано тройка си запазил,

ако да, то ти тогава си щастливка.

"Редуктор или окислител?

А валентността каква е?

Има ли реакция между двата химикала?

Ако да, каква е?"

Въпроси и пак въпроси.

И главата почва да се носи.

Щом те цепне - запомни

и за тройка забрави.

" Редуктор, мисля, че ще да е.

Валентността... не знам каква е.

За реакция не знам.

Ох, госпожо, не ме мъчете

и за мене забравете.

Тоз предмет не ми е най-любимия

всичко си го обяснявам просто с...

                                                                Химия!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...