Химичката

Русимова влиза

и акъла ми излиза.

Още от вратата

ме вдига на дъската.

Дневника отваря -

устата ми затваря.

- Няма да говоря!

- Двойката е твоя!

Сядам аз на място,

а тя ме фиксира бясно.

Химия и химикали

необятни, многократни.

Във главата ни е каша,

а вината все е наша.

А вдигне ли те на дъската

- горко ти на душата.

Въртиш се и пъшкаш -

все нещо ще объркаш.

Ето, вече си загазил

- гледа те с усмивка.

Дано тройка си запазил,

ако да, то ти тогава си щастливка.

"Редуктор или окислител?

А валентността каква е?

Има ли реакция между двата химикала?

Ако да, каква е?"

Въпроси и пак въпроси.

И главата почва да се носи.

Щом те цепне - запомни

и за тройка забрави.

" Редуктор, мисля, че ще да е.

Валентността... не знам каква е.

За реакция не знам.

Ох, госпожо, не ме мъчете

и за мене забравете.

Тоз предмет не ми е най-любимия

всичко си го обяснявам просто с...

                                                                Химия!"