27.12.2011 г., 22:23

Химичката

1.1K 0 0

Русимова влиза

и акъла ми излиза.

Още от вратата

ме вдига на дъската.

Дневника отваря -

устата ми затваря.

- Няма да говоря!

- Двойката е твоя!

Сядам аз на място,

а тя ме фиксира бясно.

Химия и химикали

необятни, многократни.

Във главата ни е каша,

а вината все е наша.

А вдигне ли те на дъската

- горко ти на душата.

Въртиш се и пъшкаш -

все нещо ще объркаш.

Ето, вече си загазил

- гледа те с усмивка.

Дано тройка си запазил,

ако да, то ти тогава си щастливка.

"Редуктор или окислител?

А валентността каква е?

Има ли реакция между двата химикала?

Ако да, каква е?"

Въпроси и пак въпроси.

И главата почва да се носи.

Щом те цепне - запомни

и за тройка забрави.

" Редуктор, мисля, че ще да е.

Валентността... не знам каква е.

За реакция не знам.

Ох, госпожо, не ме мъчете

и за мене забравете.

Тоз предмет не ми е най-любимия

всичко си го обяснявам просто с...

                                                                Химия!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...