Химн на Работническата класа
Всяка сутрин ги буди алармата. Точно във седем.
Те - замаяни - хукват! Към свойте работни места...
И повеждат жестока борба - за живота си беден...
Една толкова тежка... И толкова срамна! - борба...
Те пътуват - пешà. И - с трамвая, с тролея, с колата...
Уморени, и нервни. С изопнати, бледи лица.
Те не виждат ни слънце, ни черната твърд на земята.
Виждат само глада... В очите на свойте деца.
И - пристигат на работа. Блъскат - от тъмно до тъмно.
За единия, сухия, черния... залъка - хляб!
Даже Господ не питат смирено - дали ще се съмне...
Те живеят в лъжата... че Господ отдавна е сляп.
Съществуват така - от заплата - до друга заплата.
Те (поне за разтуха) не псуват - ни Бог, нито цар...
Те не могат с труда си - дори да си хранят децата!
И... дори не сънуват! Те просто... живеят! - в кошмар.
И си пият кафето по пътя - в пластмасови чаши.
И работят, работят... От майчино мляко - до... трап!
Нямат време за нищо! Дори да целунат жена си...
Те воюват войната! Онази... за залъка хляб.
Нямат време за нищо! За обич, за сън, за цигара...
Нямат време - да звъннат на своите майки, дори!
Да си видят децата, или да се видят с другари...
Нямат време за нищо! Защото им трябват пари.
Но пари - също нямат. За хляба - е битката тежка!
От умора - преглъщат едва... най-горчивия хляб!
И се давят в големия сън. И в голямата грешка -
че Животът е гаден. А Господ - отдавна е сляп.
Бедни Робе! Самичък излез от безумната схватка!
Ти си с ВРЕМЕ богат! За какво са ти тези ПАРИ?!
Ти си само Душа, посетила Земята за кратко!
А с парите - не можеш да купиш миг време, дори!
Бедни Робе! Самичък излез от кутията тясна!
Имаш време за всичко! Имаш - целия си живот!
Само времето земно - е твойто едничко богатство!
А ти, неразумни! - го превръщаш в пари... И във пот.
Превърни го в любов! Превърни го във залези златни...
В теменужени нощи, или... Пропилей го, дори!
Имаш време - за обич! За обич си - тук, на Земята!
А ти, неразумни... го превръщаш - във пот. И в пари.
© Гълъбина Митева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Такава мъдрост има тук, такова прозрение към истинските неща в живота, че аз мога само да те аплодирам с възхищение и да ти се поклоня! Дано повече хора го прочетат и се осъзнаят, Гълъбина! Докато стоим с обърната ценностна система като пясъчни часовници, животът прашинка по прашинка се изнизва... Много горчива констатация...
-
Гълъбина, завладя ме стиха ти - красив, силен, правдив... Поздравявам те!... И поставям в любими.
-
Ох... Това е страхотно! И ми е толкова близко в момента...
-
Прекрасно е. Човек трябва да се замисли защо живее и защо не.
-
"Ти си само Душа, посетила Земята за кратко!
А с парите - не можеш да купиш миг време, дори!"
Ръкопляскам! -
Възхитена съм
-
Жестока истина, за съжаление...
-
"Превърни го в любов! Превърни го във залези златни...
В теменужени нощи, или... "
Да, има време за обич тук и сега!
Поздравления, Гълъбина! -
Колко добре казано и колко... непостижимо!
Браво, Гълъбина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
