Всяка сутрин ги буди алармата. Точно във седем.
Те - замаяни - хукват! Към свойте работни места...
И повеждат жестока борба - за живота си беден...
Една толкова тежка... И толкова срамна! - борба...
Те пътуват - пешà. И - с трамвая, с тролея, с колата...
Уморени, и нервни. С изопнати, бледи лица.
Те не виждат ни слънце, ни черната твърд на земята.
Виждат само глада... В очите на свойте деца.
И - пристигат на работа. Блъскат - от тъмно до тъмно.
За единия, сухия, черния... залъка - хляб!
Даже Господ не питат смирено - дали ще се съмне...
Те живеят в лъжата... че Господ отдавна е сляп. ...