8 мая 2014 г., 23:33

Хипотетично

2.7K 5 4
Не си играй със чувствата ми, драги! Не ме познаваш толкова добре. Сега ти е забавно. (Сто тояги са малко върху чужди гърбове). Но всичко в този свят, помни, се връща и всеки плаща свойте грехове. Аз няма да съм все една и съща. И няма да съм все на колене. Ще плача, ще се срина, ще умирам. Сърцето ми едвам ще издържи. Във празна точка дълго ще се взирам. Страхът от самота ще натежи. Но трябва да се пазиш от момента, във който ще ми стане все едно. Двустранна е и свитата монета. Върти се бавно всяко колело. Ще дойде ден и аз ще се изправя! Тогава - бягай! Бягай по-добре. Жената помни всичко. Не забравя. Горко ти ако станем врагове. Разплащам се с усмивка. Не с тояги. Усмивката е пагубно въже. И много често тя убива, драги, предатели, под името Мъже.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...