fraulia (Васка Мадарова)
182 1698
May 8, 2014, 11:33 PM

Хипотетично 

  Poetry » Love
2180 5 4
Не си играй със чувствата ми, драги!
Не ме познаваш толкова добре.
Сега ти е забавно. (Сто тояги
са малко върху чужди гърбове).
Но всичко в този свят, помни, се връща
и всеки плаща свойте грехове.
Аз няма да съм все една и съща.
И няма да съм все на колене.
Ще плача, ще се срина, ще умирам.
Сърцето ми едвам ще издържи.
Във празна точка дълго ще се взирам.
Страхът от самота ще натежи.
Но трябва да се пазиш от момента,
във който ще ми стане все едно.
Двустранна е и свитата монета.
Върти се бавно всяко колело.
Ще дойде ден и аз ще се изправя!
Тогава - бягай! Бягай по-добре.
Жената помни всичко. Не забравя.
Горко ти ако станем врагове.
Разплащам се с усмивка. Не с тояги.
Усмивката е пагубно въже.
И много често тя убива, драги,
предатели, под името Мъже.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??