5 июл. 2024 г., 19:09  

Хипотеза за строежа на пирамидите

371 6 8

 

ХИПОТЕЗА ЗА СТРОЕЖА НА ПИРАМИДИТЕ

 

Навярно във предишния живот

строил съм пирамидите в Египет,

защото помня колко тона пот

пролях тогава в тамошния припек.

 

Обектът беше пусков, срокът – къс,

и бригадирът, светнал триста грама,

ще ви завра – ни вика – в кучи гъз!

Проваляте строежа, ваш ’та мама!

 

Ний мъкнехме – сто хиляди в едно –

да бяха дали барем десет кинта…

А фараонът, бял като платно,

позираше на скулптора за Сфинкса.

 

Не камък. Не мамут – сто тона слон,

умрял в пустинята – Богиня глуха.

Ний бачкахме за тоя Фараон –

или за оня, който спря да духа.

 

ЗКПЧ-то, зъл по дух и кръв,

точкуваше ме, сякаш съм калинка.

Доклад ни чете – кой от нас е пръв –

и кой от бач скатава се и линка.

 

Опъвахме каишите – без дъх,

но до върха бе все така високо.

Веднъж да го достигнем този връх,

и ще го сринем! Вервайте ми, споко!

 

А лозунгът бе – „Дайте да дадем!”

И давах аз! – слепецът в мен прогледна –

там Клеопатра мажеха със крем,

а в мен ръмжеше кучето му недно!

 

В неделя, помня – случи се веднъж –

олабихме жестоката сиджимка! –

то бяха мълнии, то беше град, парчета, дъжд! –

арменецът Бедрос ни щракна снимка.

 

А снощи, късно, някой пална свещ

и стих написа в тайната си книга:

„Ний вдигаме го тъпия строеж,

но всъщност той нагоре нас издига!”

 

Ний спазихме го, пусковия срок –

и тъкмо бяхме седнали да пушим,

започна да се кърти блок след блок –

със мен умряха двеста-триста души.

 

Какво запомних миг преди това? –

с ужасен рев се сринаха мамути,

пази се! – някой тежко изрева,

а после Пирамидата се срути.

 

Жена ми плака с кървави сълзи –

като че ли съм Сакс-Кобург и Гота.

Не ме боли, тъй както ме мързи –

аз гледам фараонски на живота!

 

С калинките на припека лежа,

след своя Господ ходя по баира.

Как да повярвам в древната лъжа –

човек – дори добре да е – умира?

 

Дано животец Господ ми даде –

да си почина, че ако ме питат,

от бачкане до гуша ми дойде,

когато бях строител във Египет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Величествено, монументално вдъхновение като дворец на хилядолетната мъка на човечеството!
  • Няма такава поезия!
  • Какъв паралел между Пирамидите в Долината на царете и ко(смическата)мунистическата чиния на връх Бузлуджа!
    Поздравления, Валери!
  • Необозрим талант си, Валери! И аз ти свалям шапка, с риск да слънчасам от жежкото слънце! Ще рискувам за теб, няма как!🥰
  • Няколко пъти го прочетох и пак ще го чета...
    С каква лекота се лее словото ти... въпреки моголикото вдъхновение...Шапка ти свалям! Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...