5.07.2024 г., 19:09  

Хипотеза за строежа на пирамидите

372 6 8

 

ХИПОТЕЗА ЗА СТРОЕЖА НА ПИРАМИДИТЕ

 

Навярно във предишния живот

строил съм пирамидите в Египет,

защото помня колко тона пот

пролях тогава в тамошния припек.

 

Обектът беше пусков, срокът – къс,

и бригадирът, светнал триста грама,

ще ви завра – ни вика – в кучи гъз!

Проваляте строежа, ваш ’та мама!

 

Ний мъкнехме – сто хиляди в едно –

да бяха дали барем десет кинта…

А фараонът, бял като платно,

позираше на скулптора за Сфинкса.

 

Не камък. Не мамут – сто тона слон,

умрял в пустинята – Богиня глуха.

Ний бачкахме за тоя Фараон –

или за оня, който спря да духа.

 

ЗКПЧ-то, зъл по дух и кръв,

точкуваше ме, сякаш съм калинка.

Доклад ни чете – кой от нас е пръв –

и кой от бач скатава се и линка.

 

Опъвахме каишите – без дъх,

но до върха бе все така високо.

Веднъж да го достигнем този връх,

и ще го сринем! Вервайте ми, споко!

 

А лозунгът бе – „Дайте да дадем!”

И давах аз! – слепецът в мен прогледна –

там Клеопатра мажеха със крем,

а в мен ръмжеше кучето му недно!

 

В неделя, помня – случи се веднъж –

олабихме жестоката сиджимка! –

то бяха мълнии, то беше град, парчета, дъжд! –

арменецът Бедрос ни щракна снимка.

 

А снощи, късно, някой пална свещ

и стих написа в тайната си книга:

„Ний вдигаме го тъпия строеж,

но всъщност той нагоре нас издига!”

 

Ний спазихме го, пусковия срок –

и тъкмо бяхме седнали да пушим,

започна да се кърти блок след блок –

със мен умряха двеста-триста души.

 

Какво запомних миг преди това? –

с ужасен рев се сринаха мамути,

пази се! – някой тежко изрева,

а после Пирамидата се срути.

 

Жена ми плака с кървави сълзи –

като че ли съм Сакс-Кобург и Гота.

Не ме боли, тъй както ме мързи –

аз гледам фараонски на живота!

 

С калинките на припека лежа,

след своя Господ ходя по баира.

Как да повярвам в древната лъжа –

човек – дори добре да е – умира?

 

Дано животец Господ ми даде –

да си почина, че ако ме питат,

от бачкане до гуша ми дойде,

когато бях строител във Египет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Величествено, монументално вдъхновение като дворец на хилядолетната мъка на човечеството!
  • Няма такава поезия!
  • Какъв паралел между Пирамидите в Долината на царете и ко(смическата)мунистическата чиния на връх Бузлуджа!
    Поздравления, Валери!
  • Необозрим талант си, Валери! И аз ти свалям шапка, с риск да слънчасам от жежкото слънце! Ще рискувам за теб, няма как!🥰
  • Няколко пъти го прочетох и пак ще го чета...
    С каква лекота се лее словото ти... въпреки моголикото вдъхновение...Шапка ти свалям! Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....