Хипотеза за строежа на пирамидите
ХИПОТЕЗА ЗА СТРОЕЖА НА ПИРАМИДИТЕ
Навярно във предишния живот
строил съм пирамидите в Египет,
защото помня колко тона пот
пролях тогава в тамошния припек.
Обектът беше пусков, срокът – къс,
и бригадирът, светнал триста грама,
ще ви завра – ни вика – в кучи гъз!
Проваляте строежа, ваш ’та мама!
Ний мъкнехме – сто хиляди в едно –
да бяха дали барем десет кинта…
А фараонът, бял като платно,
позираше на скулптора за Сфинкса.
Не камък. Не мамут – сто тона слон,
умрял в пустинята – Богиня глуха.
Ний бачкахме за тоя Фараон –
или за оня, който спря да духа.
ЗКПЧ-то, зъл по дух и кръв,
точкуваше ме, сякаш съм калинка.
Доклад ни чете – кой от нас е пръв –
и кой от бач скатава се и линка.
Опъвахме каишите – без дъх,
но до върха бе все така високо.
Веднъж да го достигнем този връх,
и ще го сринем! Вервайте ми, споко!
А лозунгът бе – „Дайте да дадем!”
И давах аз! – слепецът в мен прогледна –
там Клеопатра мажеха със крем,
а в мен ръмжеше кучето му недно!
В неделя, помня – случи се веднъж –
олабихме жестоката сиджимка! –
то бяха мълнии, то беше град, парчета, дъжд! –
арменецът Бедрос ни щракна снимка.
А снощи, късно, някой пална свещ
и стих написа в тайната си книга:
„Ний вдигаме го тъпия строеж,
но всъщност той нагоре нас издига!”
Ний спазихме го, пусковия срок –
и тъкмо бяхме седнали да пушим,
започна да се кърти блок след блок –
със мен умряха двеста-триста души.
Какво запомних миг преди това? –
с ужасен рев се сринаха мамути,
пази се! – някой тежко изрева,
а после Пирамидата се срути.
Жена ми плака с кървави сълзи –
като че ли съм Сакс-Кобург и Гота.
Не ме боли, тъй както ме мързи –
аз гледам фараонски на живота!
С калинките на припека лежа,
след своя Господ ходя по баира.
Как да повярвам в древната лъжа –
човек – дори добре да е – умира?
Дано животец Господ ми даде –
да си почина, че ако ме питат,
от бачкане до гуша ми дойде,
когато бях строител във Египет!
© Валери Станков All rights reserved.
