Познавам те е силна дума -
нито сме се виждали, нито нищо.
Само говорим ли, говорим...
по телефона.
Без думи грешни,
без разкази смешни.
Но не нарочно -
всичко е ясно и точно.
Хит си за моето сърце -
искрено признавам.
Нямам снимка с твоето лице,
за да доказва, че те познавам.
Ни подпис, ни печат - нищо!
Изведнъж се появи в моя свят
и промени всичко.
Как изглеждаш, нямам представа,
и какви са твоите очи.
Да мисля до късно оставам -
красив си в моите мечти.
Защо ли понякога ми се струва,
че обичаш с мен да се шегуваш.
Но нещо ти пречи, усещам -
да удължиш телефонната ни среща.
Толкова си странен и тайнствен...
Не те познавам лично,
но като че ли за теб знам всичко.
Какво мислиш за мен -
едва ли ще разбера някой ден.
Дали силно ме мразиш,
или в сърцето си любов пазиш...
Как да живея само с мечти,
без да видя твоето лице.
Приятелство ли е това, кажи,
без да си стиснем ръце.
Познавам те е силна дума,
без да съществува нещо помежду ни.
Хит си за моето сърце, а
нямам снимка с твоето лице.
© Катя Бобойчева Все права защищены