12 июн. 2011 г., 22:30

Хитрушко

1.4K 0 32

 

Облаченце бяло

по небето плува,

често на заспало

денем се преструва.

 

Друг път си играе,

с мене се шегува

и не ще да знае –

кат` дете палува.

 

Ей го – стана рибка,

бяла катеричка,

в синьото заприпка

пухкава сърничка.

 

Тайно ми намига

тоя непослушко.

Искам да те стигна,

облачен хитрушко!

 

Аз ще съм ездачът,

пък конче ти стани,

давам ти задача –

света ми покажи!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • BRAVO!!!
  • Благодаря!


  • "Ей го – стана рибка,

    бяла катеричка,

    в синьото заприпка

    пухкава сърничка"
    .....................................
    Много образно, много красиво и много
    талантливо сътворен стих, посветен
    на децата! Благородно ти завиждам,
    Водолейче, на голямата поетична дарба,
    която притежаваш за писане на детски
    стихове! Възхитена съм! ПОЗДРАВИ!
  • Развесели душата ми след тоз дъждовен ден!Получаваш поздравче от мен!
  • eeеех, че хубаво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...