Облаченце бяло
по небето плува,
често на заспало
денем се преструва.
Друг път си играе,
с мене се шегува
и не ще да знае –
кат` дете палува.
Ей го – стана рибка,
бяла катеричка,
в синьото заприпка
пухкава сърничка.
Тайно ми намига
тоя непослушко.
Искам да те стигна,
облачен хитрушко!
Аз ще съм ездачът,
пък конче ти стани,
давам ти задача –
света ми покажи!
© Мария All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
