Облаченце бяло
по небето плува,
често на заспало
денем се преструва.
Друг път си играе,
с мене се шегува
и не ще да знае –
кат` дете палува.
Ей го – стана рибка,
бяла катеричка,
в синьото заприпка
пухкава сърничка.
Тайно ми намига
тоя непослушко.
Искам да те стигна,
облачен хитрушко!
Аз ще съм ездачът,
пък конче ти стани,
давам ти задача –
света ми покажи!
© Мария All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
