Хитрушко
Облаченце бяло
по небето плува,
често на заспало
денем се преструва.
Друг път си играе,
с мене се шегува
и не ще да знае –
кат` дете палува.
Ей го – стана рибка,
бяла катеричка,
в синьото заприпка
пухкава сърничка.
Тайно ми намига
тоя непослушко.
Искам да те стигна,
облачен хитрушко!
Аз ще съм ездачът,
пък конче ти стани,
давам ти задача –
света ми покажи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
Благодаря! 
